Релеф

Пирнска област включва планините Рила и Пирин и долината на река Места.

Рила

Географско положение

Рила планина е най-високата планина в нашата страна и на Балканския полуостров. Тя се свързва със съседните планини чрез редица седловини: на юг чрез седловината Предел се свързва с Пирин, а на север чрез Клисурската седловина – с Верила; чрез Боровецката седловина - със Средногорският рид Шумнатица. На североизток Рила се спуска към долината на река Марица.
Оформени са редица оградни котловини, по-големи от които са Долнобанската, Самоковската и Дупнишката от север, Благоевградската от запад, Разложката от юг.

Геоложки строеж

Рила планина прдставлява част от Западнородопската антиклинална структура. Тя се е зародила още през палеозоя, но се оформя като планина през неогена.
Планинообразуването се е съпровождало с мощни разломи и застиване на магма под земната повърхност. Изградена е от гранитен плутон с херцинска възраст, който е внедрен между допалеозойската и палеозойската метаморфна мантия.
В края на палеогена по-голямата част от геоложката структура на Рила се е намирала под нивото на просторен воден басейн. Следователно херцинският гънков строеж на Рила е сравнително стар, а нейният релеф е формиран в течение на неогена и кватернера.

Полезни изкопаеми

Полезните изкопаеми в Рила са малко. Установени са находища на слюди по долината на река Рилска.

Съвременен релеф

Големият обхват на вертикалните движения и поетапното издигане на Рила обуславят формирането на пет различни по височина, възраст и обхват денудационни заравнености. Важна роля за формирането на съвременният облик на релефа има кватернерното заледяване. През плейстоцена високите части на планината са покрити с ледници и снежната граница е достигала до 2100 м. Ледниците са преобразували стария релеф и са му придали алпийски характер. Комплексът от глациални форми е представен от карлинги, циркуси, трогови долини и морени хълмове. В дъната на циркусите са разположени ледникови езера.
Стръмните и стъпаловидни склонове на Рила са разчленени от дълбоко врязани речни долини с радиална ориентация. Долинните склонове са стръмни и с интензивно протичащи процеси на склонова денудация. Добре изразени са и различните по възраст и височина речни тераси по протежение на по-дълбоките и изразителни рилски долини.

Води

Рила се отличава със значителна водност и изключително голям хидроенергиен потенциал. От Рила водят началото си най-големите реки в България: Искър, Марица, Места и няколко по-големи притоци на Струма. Във високите части реките са със снежно-дъждовно подхранване и късно пролетен – летен максимум на оттока. В по-ниските части речното подхранване е дъждовно – снежно. Планината е известна с високопланинските си езера (над 140), по-голямата част от които са ледникови. Най-високо е разположено Леденото езеро, северно от връх Мусала. Най-дълбоко е езерото Окото (37,5 м.), от групата на Седемте рилски езера, а най-голямо по площ е Смрадливото езеро.

Растителен и животински свят

В по-ниските части са разпространени широколистни гори, представени от дъб, габър, ясен, а над тях букови гори. По-високо са разположени иглолистни гори от смърч, ела и бял бор.
Алпийските пасища и ливади са разпространени по билните части на Рила, а върху неразвитите каменисти почви растат лишеи и мъхове.
Животинският свят е представен от средноевропейски видове. Трудно достъпните скални места се обитават от орли и диви кози, а в по-ниския горски пояс се срещат сърни, глигани, елени, мечки, вълци, глухар и други.

Пирин и долината на река Места

Географско положение

Пирин и долината на река Места са разположени между долината на Струма и Западните Родопи. На север областта достига до Рила, а на юг – до държавната граница и планината Славянка. Пирин е втората по височина планина в България.
Между Пирин и Западни Родопи се простира долината на река Места. В северната част на долината е формирана Разложката котловина, а в южната – Гоцеделчевската котловина. Девете котловини са разделени от Моминоклисурския пролом.

Геоложки строеж

Пирин представлява високо издигнат блок от земната кора. В тектонско отношение представлява продълговат хорст, изграден от гранити. В централната част на планината в резултат от денудационни процеси гранитите се разкриват на повърхността. В периферните части са запазени метаморфни скали, които са покривали гранитното ядро на планината. Характерни за Северен Пирин са мраморите.

Полезни изкопаеми

Пирин и долината на река Места не са богати на полезни изкопаеми. Кафяви въглища има в Брежанския басейн, а лигнитни въглища са установени в Разложката и Гоцеделчевската котловини.

Съвременен релеф

Средната надморска височина на Пирин е 1033м. В сравнение с Рила има тесни билни части, които оформят алпийския релеф на планината.
Формирането на съвременния релеф на Пирин започва в средата на терциера. В резултат на неколкократни издигания през миоцена и плиоцена са се оформили пет различни по височина и възраст денудационни заравнености. Най-високата заравненост се разкрива на височина 2900 м. (връх Вихрен). Втората по височина денудационна заравненост се разкрива на височина 2200 м. На нея са разположени високопланински пасища. Като склонови стъпала се разкриват денудационните заравнености на височина 1600 и 1200 м. През неогена разрушените от планината материали са се отлагали в езерата, съсществували на мястото на Разложката и Гоцеделчевската котловини. В края на плиоцена се образува Моминоклисурския пролом и пресъхват езерните басейни. През кватернера, над 2300 метра височина, Пирин е покрит с ледници, които създават типични глациални форми на релефа – циркуси, трогови долини, моренни валове. В северната част на Пирин, където циркусите са образувани в окарстени мрамори, не се задържа вода. Сухи циркоси са Бански Суходол, Казана и други. Под циркусите има трогови, коритообразни долини, по които са се спускали ледници, близо до около 1200 метра надморска височина. По дъната на тези долини са отложени морени. В районите, изградени от мрамори, релефът е силно разчленен. Под североизточния склон на Пирин към Разложката котловина са образувани наносни конуси. Най-голям е наносният конус образуван след сливането на реките Демяница и Бъндерица. Върху него е разположен град Банско.

Води

Речната мрежа в Пирин е симетрично развита от двете страни на главното било и се оттичат към река Струма и река Места. Към река Струма се оттичат Влахинска, Санданска Бистрица, Пиринска Бистрица и други, а към река Места – Бърдерица и Дамяница.
Независимо от зимния максимум на валежите, пълноводието на реките е през май – юни, поради продължителното снегозадържане и късното снеготопене във високопланинския пояс на Пирин. Някои от реките в Северен Пирин имат карстово подхранване, поради което техния режим е по-равномерен.
В гранитните циркуси са разположени 176 високопланински езера. Те са образувани на височина от 1960 до 2720 метра. Най-много езера има във водосборните басейни на реките Дамяница и Санданска Бистрица. Освен постоянни езера в Пирин има и временни, които пресъхват през лятото. Най-характерни и атрактивни са Валявишките, Василашките и Кременските езера. Има и много термоминерални извори, при село Баня, село Елешница, село Добринище и село Огняново.

Растителен и животински свят

По долините на реките се развива влаголюбива растителност, а върху канелените горски почви се срещат гори предимно от дъб, габър и червена хвойна. Над широколистният пояс се развиват иглолистни гори предимно от бял бор, черна и бяла мура. Горите от черна мура са характерни особено за Северен Пирин и Славянка.
По долината на река Места и по ниските части на Южен Пирин и Славянка са разпространени и някои по-топлолюбиви видове като чинар, кестен, вечнозелен дъб и други.
В животинския свят преобладават средноевропейските видове. Високопланинските части се обитават от орли и диви кози, а в горите се срещат елени, сърни, глигани, мечки, вълци и други. В ледниковите води и бистрите езера се въди балканска пъстърва.