Релеф

Шопска област включва западната част от Средногорието (Витошко Средногорие) и Краище.

Краище

Географско положение

Краището се простира в западната част на страната между Западното Средногорие от север и планините Осогово и Рила на юг. На запад продължава извън пределите на страната.

Геоложко развитие

Краищенската област е с разломно-навлачна структура и диагонални и надлъжни разломи. Образуването им е започнало през мезозоя, но съвременния релеф е оформен през неогена. Краището се явява част от морфоструктурата на Краищидите. В основата си Краището е изградено от стари допалеозойски скали, представени от метаморфни шисти, гнайси и кварцити.

Полезни изкопаеми

От значение са находищата от кафяви въглища, желязна руда и злато. Най-голямо е стопанското значение на нерудните полезни изкопаеми – варовици и глини.

Съвременен релеф

Характерни форми на релефа са денудационните заравнености. Най-старото денудационно ниво е с младомиценска възраст, което се разкрива на различна височина в отделните планини. Най-високо разположено е в планините Руй и Милевска. Добре проявено е в планините Верила и Конявска. Другите две денудационни нива са с понтийска и левантийска възраст. Мозаечният релеф на Краището е допринесъл за оформянето на редица епигенетични проломи по течението на река Струма. Поради различните по характер движения на земната кора, котловинните дъна се отличават с разнообразен релеф. Значителното разпространение на карбонатни скали в Голо бърдо, Земенска и Конявска планини обуславя широкото развитие на повърхностни и дълбоки карстови форми.

Води

Реките, които формират водите си в Краището са с дъждовно-снежно подхранване. Обширните райони с карбонатни скали и формираните в тях извори подхранват водите на река Струма. Малката надморска височина, нарязаността на релефа и незаселените планински склонове допринасят за бързото оттичане на повърхностните води. Месечният максимум на оттока се проявява през март, а минимумът през септември и октомври.

Растителност и животински свят

Както и останалите компоненти на природната среда и растителността показва мозаечно разпределение. В котловинните дъна естествената растителност е почти унищожена. Покрай реките тя е представена от влаголюбива растителност – елша, върба, топола и други. В по-сухите места се срещат дъб и полски бряст. В ниския пояс на планинските склонове се срещат представители на дъба, дъбови храсти, келяв габър, храсти от люляк. В по-високия пояс се развива букова растителност. Най-високите части на планините са заети от тревни съобщества.
Фауната е представена от средноевропейски видове и по-малко от преходно-средиземноморски видове. От бозайниците се срещат дива свиня, сърна, вълк, лисица и други. Характерни представители са зекът, златката и невестулката. Птичата фауна е представена от кос, полска чучулига, дрозд и други. Добре разпространени са влечугите и земноводните. Такива са змията усойница, меднянка, голяма водна жаба и други.

Витошко Средногорие

Географско положение

Витошкото Средногорие обхваща простиращата се от северозапад към югоизток Завалско-Планска планинска редица. Последователно се редуват планините Завалска, Вискяр, Люлин, Витоша и Плана.

Геоложки строеж

През мезозоя в Средногорието са се образували утаечни скали, заемащи големи площи. Те са представени от пясъчници, конгломерати и варовици (Витоша). В края на мезозоя цялата Средногорска област е била покрита от водите на голям морски басейн, по дъното на който се е проявила вулканска дейност. В резултат на това са образувани андезитните скали на Витоша.

Полезни изкопаеми

От минералните ресурси на планината днес все още значение има добиването на самородно злато в пясъците на Владийската река и река Палакария. В миналото се е използвал черният магнетитен пясък за добив на желязо.

Съвременен релеф

Най-характерните форми на релефа в Средногорието са денудационните заравнености. Наблюдават се следи от четири денудационни нива. Най-старото ниво е със старомиоценска възраст и се разкрива в най-високата част на Витоша. Второто ниво се разкрива във Витоша на около 1850 м.н.в. Третото и четвъртото нива са представени във вид на склонови стъпала и се разкриват във Витоша. Във връзка с морфогенетичното развитие на релефа на Витоша през плейстоцена са били образувани зъбери, сипеи и каменни реки.

Растителност и животински свят

Както и в другите планини, по склоновете на Витоша растителността е етажирана. Дъбови и букови гори и широколистни храсти се сменят във височина с естествени гори от смърч, бял бор и бяла мура. Над 2000 метра височина алпийската зона е обрасла с клек, черна и синя боровинка, хвойна и други. Поради голямото растително разнообразие Витоша е обявена за национален парк.
Животинския свят е представен предимно от средноевропейски видове. Добре са представени катерицата, заекът, лалугерът, горската мишка и други. На малки стада се срещат сърни и елени.