Календарни и семейни празници в страната

[ нагоре ]
Съдържание :

1. Никулден
2. Стефановден
3. Йордановден
4. Ивановден
5. Антоновден
6. Атанасовден
7. Бабинден
8. Баба Марта
9. Сирни Заговезни
10. Лазаровден
11. Цветница
12. Връбница
13. Великден
14. Гергьовден
15. Педесетница
16. Илинден
17. Преображение Господне
18. Голяма Богородица
19. Малка Богородица
20. Света София, Вяра, Надежда и Любов
21. Петковден
22. Димитровден
23. Архангеловден
24. Андреевден
25. Българската сватба
26. Обредност при погребение

Зимни празници

Никулден(6 Декември)- в цялата страна се чества по един и същ начин. Празника е посветен на св. Никола – покровител на моретата, моряците и рибарите.
      Задължително за обредността на този ден е приготвянето на риба. При почистването на рибата жените внимават люспите да не падат на пода, защото се вярва, че ако някой стъпи върху тях, той се разболява и умира. Костите се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в реката. Теменната костица пришиват в шапките на децата за предпазване от болести и уроки. Обикновено рибата, която се приготвя е шаран, защото според поверието той е "слуга на св.Никола". Легендата гласи, че веднъж, когато св.Никола излязъл с лодка в морето, се извила буря и пробила лодката. Св.Никола хванал един шаран и с него запушил пукнатината. Така той и спътниците му се спасили.

Коледни празници

Коледните празници започват на 24 декември и продължават до Стефановден.
За повечето хора малка коледа (24 декември) е по- голям празник от следващите, защото на този ден се е родил Исус Христос. Бъдни вечер е първата кадена вечеря. Най- важна роля при нея играят бъдникът, обредните хлябове, коледните ястия и коледуването.
Бъдникът- това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено вкъщи от млад мъж.
Обредните хлябове са три вида: същински коледни, стопански и коледарски.
Същинските коледни хлябове са: боговица, колак, светец, кръсташ и погача.
Стопанските са: колак, кошара, черковник, бъчва, вечерник и други.
Коледните са: кравай- вит-превит,плетен и прав.
Като стане време за вечеря , всички застават около трапезата. Под нея се слага слама, а върху сламата ралник. Най-старият мъж взема ралника, на който са сложени три въглена и тамян, и прекадява три пъти - трапезата, зимника, кошарата, оборите, хамбарите, кошовете.
     Най-старата жена полага бъдника в огнището. Трите въглена от ралника също се слагат в него, като се наричат - първия за жито, втрия за вино, третия за царевица, и на сутринта гледат - който е покрит с пепел, той показва плодородие, който е почернял - слаба реколта.
първия ден след черква, става наддаването на момините краваи на мегдана. Било е въпрос на чест ергенът, който обича дадена девойка, да й откупи кравая от станиника, колкото и пари да му струва.
     Според народните вярвания, ако вземеш сол на заем по Коледа и не я върнеш, ще те болят очите. Ако ти писне ухото на Коледа, означава че ангел небесен е минал край теб. Затова трябва да се прекръстиш три пъти и каквото си намислиш ще се сбъдне. Децата не трябва да си играят по Коледа с огън, защото ще се напишкват през цялата година. Вечерта не трябва да се броят звезди, защото ще ти излязат брадавици по ръцете.
25 Декември – втория ден от коледа. Той е празник за всички, които носят имената Христо, Христина, Йосиф. Празника започва още в полунощ с обичая коледуване. Участниците в него са само мъже. Коледарите избират свой водач – “станеник”. Станеника трябва да е човек почитан от всички хора в селото. Калесват го с бъклица. Той пък си избира благословник.
В дома на станеника коледарите разучават песни и благословии. Вечерта преди да тръгнат из селото , най- напред коледуват в неговия дом. Той е приготвил кравай с дупка в средата, около която са набучени стръкчета босилек. Босилекът е опасан с низ пуканки, царевица и сухо грозде. Увит в бяла кърпа, краваят ще обходи всяка къща и в ръцете на станеника той ще бъде безмълвен свидетел на коледарските благословии, неповторими по образност и богатство. Особено внимание заслужават коледарските украси и реквизити, които са значими произведения на народното приложно изкуство.
Стефановден (27 Декември)- Това е последния ден от коледата, за които хората казват, че “Затваря кръга”.
Йордановден (6 Януари)– Празник, с който завършват тъй наречените мръсни дни. В навечерието на Йордановден се приготвя последната кадена вечеря. На трапезата се поставят само постни ястия и недогорялата свещ от втората кадена вечер.
С Йордановден е свързано и вярването, че през нощта срещу празника “небето се отваря”, и който в този момент си пожелае нещо то ще се изпълни. На самия празник се извършва също освещаване на водата.
Ивановден (7 Януари) – Народен празник , част от богатия в обредно отношение коледно- новогодишен празничен цикъл. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по- характерно за този празник, като се разширява кръга на окъпаните.
Антоновден (17 Януари) – празнува се за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не перат, не варят боб и леща, за да не расърдят чумата, шарката и “синята пъпка”. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана “за белята, за лелята”, т.е. за чумата.
Атанасовден (18 Януари)- Празник, свързан с новогодишните обичаи. В народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква:”Иди си,зимо, идвай, лято!” Затова и празникът е известен и като Среди зима. Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката. За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица да не се “надупчат” децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на комшии и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, люлеят се, пеят, играят хора.
Бабинден - Празник, посветен на бабите-акушерки, родилките и здравето на децата. Съдържа 3 основни обредни елемента: къпане на малките деца от бабата, което се съпровожда с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета (обичаите имат магико-продуциращ смисъл за здраве); угощение на младите булки в дома на бабата. Участвуват всички млади жени, на които бабата е бабувала през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи. Празникът завършва с влечугане (къпане) на бабата. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви с червени чушки и къдели вълна. Пеят песни с еротични мотиви, играят. На празника не се допускат мъже. По пътя до чешмата на срещнатите мъже се подхвърлят закачки. При водата окъпват бабата и я връщат на ръце в дома.

Пролетни празници

Баба Марта- Един от най-жизнените обичаи в пролетните традиции у българите е киченето с мартеници. Мартеницата е особен накит, дълбоко вкоренен в бита на нашия народ. Тя не е прибавка към обредно облекло, а има самостоятелно значение.
Обичаят да се посреща месец март с бели и червени мартеници е български. Роден е в границите на българската етническа и езикова област и принадлежи към онези обичаи, които утвърждават народностния характер на нашата култура. Белите и червените конци са се вързвали на малките деца, а после и на възрастните все с надежда да има здраве за хора и добитък.
Първичните белези на обичая са изразявани в мятане на червени дрехи, постилки, пояси, забрадки или друго под стряхата. Символ на здраве, радост и добра сполука в живота е доброто посрещане на Баба Марта.
Сирни Заговезни - Седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни­ празник, с който се поставя началото на най-продължителния пост през годината. Трапезата на тържествената вечеря има подчертано обреден характер. Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. Веселието и оживлението по време на вечерята нараства, когато дойде ред на обичая ХАМКАНЕ. На Сирни заговезни си вземат прошка по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове.
Лазаровден - Лазаровден се празнува предпоследната събота преди Великден. Основните елементи на празника са два - обичаят лазаруване и поминалите обреди. В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети.Мома, която не лазарува не може да се момее.В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошница за яйца. На тоя ден на лазарките се не дарява друго освен бели яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Има песни за мома, момък, момиче, дете, булка, домакин, овчар, орач и т.н. Във всяко село има мома, която всички момци, моми и хора признават за най-хубава.
Цветница -  Връбница се чества в неделята преди Възкресение и преминава с един важен обред за момите наречен "кумичене". Момите ходили на Лазаровден се събират на отделно място и от там тръгват задружно към реката, защото кумиченето става само на реката. Кумиченето става или с кукла (обреден хляб) или със венци от върба. Всяка мома взема куклата, кравая или колака, увити в чист месал, и отива на реката. Там избират място, където водата тече по-тихо и всяка мома с ножче изрязва тънка кора от хляба и се пуска по водата. Чийто залък е отишъл най-далече, тая мома се признава за кумица. Обредът може да се изпълнява и с върбов венец. Когато свърши обреда момите вече си имат кумица и не се боят от това, че може да ги отвлече змей. Привечер на Връбница се играе за последен път лазарско хоро. Това е първото сключено хоро след великденските пости.
     Връбница е голям църковен празник. Всички ходят на тържествена служба, откъдето си взимат осветени върбови клончета. Ако някой от семейството се разболее, запалват тази върба и кадят с нея болния. Ако е урочасано дете, измиват очите му с вода, в която са натопили върбата. Върбови клончета се слагат на кръста и главата за да не ги болят.
     На този ден празнуват всички мъже, жени и деца с име на цвете или дърво.

Великден Ден, в който възкръсва надеждата, ден, сложил ореола на вярата, че доброто се възражда и винаги тържествува. Неслучаен е пословичният оптимистичен заряд у българина, който е обръщал и плача на песен и е умеел да си разхубавява живота и в най- трудните моменти.
Дошли от вековете, неподвластни на забравата, обичаите на Великден са едно от безценните богатства на земята ни. Неделята след първото пролетно пълнолуние ­ един от най-големите пролетни празници, който трае три дни. Мястото му в църковния календар съвпада с възраждането и разцвета на природата, с тържеството на слънцето и живота. Сутринта на първия празничен ден (винаги неделя) всички отиват на тържествена църковна служба. Свещта от църквата се отнася в дома. На трапезата се отговява с малко яйце и Великденски хляб. Вкъщи и на улицата се разменят обичайни поздравления. Всички се чукат с Великденски яйца за здраве. Младоженците посещават кумовете и родителите на булката, като носят яйца и великденски кравай и също получават яйца от домакините. Момите, които са се кумичили , посещават кумицата в дома й и й носят яйца и кумичин кравай. След общата трапеза момите отиват да се люлеят извън село. В народните представи това люлеене предпазва от похищение на змейове и самодиви, както и от тежки болести. За това на този ден се люлеят и други млади жени и деца. Празничното великденско хоро започва на обяд, а се играе и през двата следващи дни. На втория ден на Великден, наричан в някои райони на страната разтурни или разметан понеделник, моми и ергени се събират на някоя поляна в две групи и една срещу друга търкалят червени яйца помежду си, за да има плодородие и да не пада градушка. С Великден Завършва Страстната неделя.
Пролетните обредни практики, свързани с яйце, възникват в дълбока древност. Те са формирани на митологична основа във връзка с нар. представи за яйцето като символ на жизненото начало, на прераждането и прорастването, на обновителните процеси в природата. С течение на времето тези практики са усвоени от християнството и включени в неговата идеология. В обредната практика на българите Великденските яйца се приготвят по правило най-често в четвъртък и по-рядко на Велика сряда или в събота срещу Великден. По традиция приготвените яйца за Великден са два основни вида - боядисани в един тон (червено, жълто, зелено, синьо и др.) и рисувани, наричани "писани", шарени, перашки, кадънки, китанчета и др.

Гергьовден (6 Май) – Гергьовден идва с упоителния мирис на люляка, с червеното на божура, с пищната зеленина на гори и поля. Гергьовден идва със златния дъжд, дето цена няма, и всяка капка е жълтица.
Образът на Свети Георги в българския фолклор символизира невидимия стопанин на селския труд, на нивите, лозята, ливадите, които той обикаля със своя бързоног кон и ги пази от всякакви пакости. Той убива Юдата, дето е заключил водата през девет планини.
В народния празничен календар култът към светеца е свързан с богата и сложна обредност, която засяга всички страни от живота на българина, неговите постоянни грижи и мечти за изобилие, за богат и щастлив живот. Характерните скотовъдни обреди и обичаи се преплитат с обичаи, свързани със земеделието и обредни практики за осигуряване на здраве и благополучие. В пролетната нощ преди празника моми и девойки събират по полето цветя и билки, с които се захранват обредно овцете и добитъкът. От тях се правят три венеца: за овцата, която ще се издои първа, за агнето, което ще бъде дадено в дар на светеца, и за съда с млякото. С пролетна зеленина се окичват домът, кошарите, стопанските постройки, съдовете. Преди разсъмване овчарите изкарват стадото (след като са отлъчили приплода) на паша за кратко време. Когато се върнат след изгрева на слънцето се извършва обредно доене на овцете. На Гергьовден навсякъде се коли агне като жертва на светеца-покровител. Приготвя се общоселска трапеза, която се прави “на зелено” в църковния двор, край селото (на оброчище, кръст, манастир и пр.), край кошарите. Освен печеното агне тук се носят и други обредни храни. Особено място на трапезата заема обредният Гергьовденски хляб. От осветената трапеза всяка жена раздава от всичко донесено от нея.

Педесетница- Празнува се на петдесетия ден след Великден и винаги в неделя. Преди празника, в събота се прави една от най-големите задушници през годината - Черешовата задушница. На гробовете се носят храна и плодове, и се правят помени.
      В този ден Богородица и апостолите се събрали на молитва в Йерусалим. По време на молитвата от небето слиза Светия дух, във формата на пламъци. Хората видели това чудо, повярвали в Бог и се приобщили към Христовата вяра.
      Във храмовете се отслужва тържествена литургия и вечерня, тъй като се смята , че в този ден е поставено началото на христовата църква. Свещениците хвърлят орехова шума като символ на слизането на Светия Дух над апостолите.

Летни празници

Илинден (20 Юли) -      
Това е един от празниците за предпазване от гръм и градушка. Според народното вярване св. Илия властва над светкавиците и гръмотевиците. Той обикаля небето със златна колесница с цел да убие ламята, която пасе житата. Св. Илия хвърля по нея огнени стрели - гръмотевици и светкавици. Ако има само светкавици, тогава хората казват, че това е огън, който излиза от ноздрите на конете, впрегнати в колесницата.
      Ако хората не го почитат, ако не му заколят курбан, светецът може да заключи небесната влага и три години да не пусне дъжд на земята. Затова на Илинден обикновено се коли голямо мъжко животно - бик, вол или овен. Селото се събира на поляна под вековни дъбови дървета и там в казани приготвят курбана. Свещеникът извършва водосвет и освещава гозбата. Със светена вода той ръси наоколо, за да няма суша през лятото. Във всеки дом по традиция се коли най-старият петел на небесния светец.
      Това е празник на кожухарите, кожарите, керемидарите, самарджиите.
Преображение Господне (6 Август)- Според народното вярване през нощта срещу Преображение на небето са появява и отваря Божата порта и Господ се явява. Когато човек няма грехове, той може да види тези порти и каквото поиска, Господ му го дава.

Голяма Богородица (15 Август)
Денят се празнува в чест на св. Богородица, която е покровителка на семейното огнище, на майчинството и жените. Раздават се осветени в църква, от първите плодове за сезона - дини, грозде, а също и обредни хлябове за здраве и за "Бог да прости умрелите". На места се колят курбани и се правят сборове.

Есенни празници

Малка Богородица -      
Празнува се предимно от жените, за да са живи и здрави, да раждат леко и да им помага Богородица в беда или тежка работа. В нейна чест се меси богородична пита, която се разчупва и раздава на всички в семейството, като се оставя парче за добитъка и къщата.
Света София, Вяра, Надежда и Любов (17 Септември)- На този ден се чества паметта на римлянката София и на нейните дъщери - Вяра, Надежда и Любов, убити по жесток начин по заповед на император Адриан. Техните образи въплъщават християнската нравственост -вяра в Бог, надежда в неговата доброта, любов към Бога и ближните.
      Жените раздават питки и плодове за здраве. Всеки проявява милосърдие към хората в беда - помага се на сиромах и на сираче, гостенин не се връща.
Петковден (14 Октомври)- Петки ­ народен празник, свързан с някои предхристиянски елементи. В планинските райони на Петковден се извършват обреди, които имат връзка с животновъдството. Овчарите пускат кочовете при овцете за оплождане. Докато трае оплождането, жените не бива да подхващат никаква работа ­ не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав добитък. След оплождането на овцете те изпичат пресни питки. Правят се семейно-родови курбани, сборове и служби за здраве и за нова къща. За курбана жените носят хлябове, вино, ракия. Прави се обща трапеза, която най-напред се прекадява и благославя от свещеника. Преди да се хранят, жените си раздават една на друга парче хляб. На първия понеделник преди Петковден в Източна Тракия се изпълнява обичаят Господя църква ­ прави се общоселски курбан.
Димитровден (26 Октомври)- Този ден бележи началото на зимата: "Свети Георги лято носи, Свети Димитър - зима". В народните престави Св.Димитър язди червен кон и от брадата му се посипват първите снежинки.       На този ден завършва периода, за който са наети ратаите, овчарите - от Гергьовден до Димитровден. На места на следващият ден, наречен разпус, става разплащането с работниците.
      На Димитровден се правят сборове, курбани и служби.
      В съботният ден преди празника е Димитрова Задушница.
Архангеловден (8 Ноември) - ­ основната насоченост на обичаите през този ден и името на празника се определят от народното вярване, че св. Рангел е един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Той вади душата на човека и затова е наречен душевадник. В много райони на страната на този ден се коли курбан за светеца, правят се обредни хлябове, чиято пластика е сходна с тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен. Най-често те се наричат Рангелово блюдо, Рангелов ляп, параклис. Най-възрастният в дома чупи обредния хляб на кръст, полива го с вино и благославя: “Св.Архангеле, св. Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!...”. Раздава се жито, което всеки поема с две ръце ­ за да бъде изобилно, и нарича: “Колкото зърна, толкова купи и здраве”. С Архангеловден е свързана и една от най-големите задушници през годината ­ Рангеловата Задушница. На този ден се провежда тържествена служба в църквата, след което започват гостуванията у именниците. На много места се организират селски сборове, правят се служби за здраве.
Андреевден (30 Ноември) - ­ в народния календар Андреевден се приема като начало на зимния празничен цикъл. В цялата страна той се свързва с вярването, че от него денят започва да расте колкото просено зърно, а слънцето да помръдва както пиле в яйце. За да наедрява реколтата, в навечерието на празника стопанката слага на огнището и вари в ново гърне жито, царевица, боб, леща и др. На сутринта готовото вариво се изяжда вкъщи, като всеки най-напред хвърля малко нагоре в комина на огнището с пожелание да израснат високи посевите. На места от обредното ядене се раздава “за здраве” на съседите, а другаде е точно обратното ­ не се дава от него на външни хора, за да не се изнесе плодородието от дома. От обредното вариво се дава на домашните животни и на кокошките, за да се плодят. В планинските райони (Котленско, Тревненско и др.) и в Западна България празникът се знае още и като Мечкин ден, почитан за предпазване от мечки.

Семейна обредност

Българската сватба
Народната сватба е своеобразно съкровище на изкуство, символи и обреди. Някога хората са вярвали, че с колкото повече обреди е придружена сватбата, толкова по-сигурно е да се сбъднат пожеланията за щастие, дълъг живот, многодетност. Церемониалът на сватбите е доста дълъг. Традиционната българска сватба се състои от два "цикъла": годеж и същинска сватба.
Важен момент от сватбата е сватосването. От дома на момъка в дома на девойката се изпращат сватовници, които идват късно вечер. Късният час на тези посещения е свързан с народните представи за етикет- да се запази доброто име на момковия дом при евентуален отказ. Сватовникът дава знак, че е дошъл да сгледа, като затваря вратата с гръб, сяда до огъня и рови пепелта. Обикновено родителите не дават съгласие за сватбата от пръв път, затова годежарите ходят най-малко два пъти. . Съгласието се изразява с "Искаме да си помислим", като потвърждението се отлага поне веднъж. При отказ се отговаря, че девойката е още малка за женене.
Самата сватба се е извършвала от четвъртък до понеделник. Обредите в дома на момъка и момата са различни както за тях, така и за техните близки.
В дома на момата в четвъртък се събират нейните приятелки , за да омесят и опеят тестото. Този момент се нарича “замески”. Момите омесват колачета с една птичка отгоре, направена от тесто, и ги раздават на момчетата. Месачката трябва да бъде дъщеря на живи родители. После играят и пеят в чест на бъдещата невеста. Понякога това трае до съмване. Свирят гайди , тъпани бумтят, песни огласят къщата и двора.
Друг важен момент от сватбата е приготвянето на сватбеното знаме, пряпор или уруглица. То обикновено е червено или бяло или пък бяло с червено. Закачено е на прът и е окичено на върха с цвете и позлатена ябълка. В китката се слагат червени конци, защото според народа червеният цвят носи само добро. Знамена се правят и в двете къщи.
Приготовления се правят и в момковата къща. Варят казани с гозби, месят се по няколко фурни хляб. Момите се събират у момкови, за да пукат пуканки и да ги нижат на червен конец. После с тях украсяват калпаците на момчетата, които помагат в подготовката на сватбата у момкови. Всичко е придружено с песни. В последната вечер момите отново се събират при годеницата, за да подготвят булото.       Важен момент е ресането на момата, чрез което се символизира преминаването й от моминство към положение на омъжена жена. Този обред води началото си от древните славяни, когато свободната коса е била символ на свободен човек. Славянската девойка е носела косата си разпусната и непокрита, а след омъжването - сплетена, което означавало изгубване на моминството и настъпване на зрелостта. Разплитането, миенето и заплитането на косата стават в деня преди венчавката и често са свързани с моминска вечер - последната в бащиния дом. Замяната на моминската плитка с немоминска е в непосредствена връзка с брачния акт в дома на младоженеца. По време на ресането настроението в дома на момата е тъжно. Дружките я уговарят да не оставя моминството.
Момъка също се прощава с ергенството. Момите пеят докато бръснарят го бръсне Трогателно е предаването на момата на другата къща. На колана на булката момите вързват червена широка панделка. Бащата извежда булката на двора. Тя обръща поглед към вратата и прави три поклона за сбогом на къщата. Гайдата и тъпанът повеждат момата, хваната от девера и кръсника, които развяват пряпора. Драматичен е този момент- “мома се с рода прощава” . В този момент от мъка по момата дори зеленият дъб в градината е сломен.
Близките на момичето хвърлят по младоженците жито, просо, орехи, сушени плодове, дребни пари  - за плодовитост и заможност. Същият ритуал се повтаря след излизането от църквата и при посрещането в дома на жениха.
Попът посреща младоженците пред храма и ги завежда до аналоя (висока тясна маса с наклонена повърхност). Женихът застава отляво, а невестата отдясно на свещеника, който ги благославя с две запалени свещи и отправя молитви към Бога да благослови съпружеската им любов. Размяната на пръстените е залог и знак за ненарушимостта на съюза, в който встъпват. После попът увенчава младоженците с венците, благославя ги пак и чете пасажи от апостол Павел за брака. Накрая младоженците отпиват от подадената им чаша с вино (ритуал, който изпълнява и ролята на причастие) и обикалят трикратно около аналоя, "в израз на духовна радост и тържество".
Интересни обреди се извършват при посрещането на булката у момкови. В дома на младоженеца свекървата я посреща с мед и масло или хляб и сол. За нея се пее като снаха - отменница. Невестата трябва да бръкне в огнището, за да се приобщи към новия дом. Сутринта невестата се отбулва, извежда се на двора под плодно дърво, кумата сваля булото и го замята на плодното дърво. Първия ден тя ритуално се включва в домашната работа и с това се утвърждава принадлежността и към този дом.
    След завършването на всички сватбени обреди младите са официално признати за семейство, което започва свой самостоятелен живот.

Обредност при погребение

Обичай е, щом болният издъхне, да се приготви кравай, който бива изяждан от присъстващите за здраве. Вярва се, че едва тогава душата излиза от къщи и се върти над комина. Следва месенето на друг кравай - препеченяк, който също се изяжда и след който душата се отправя в дългия си път. Характерно е да се отварят прозорците или вратата, да обръщат паниците наопаки, да покриват огледалото и портретите
      Тялото бива окъпвано или поне измито, като във водата се слага босилек "за хубава миризма". Строго се следи очите да не останат отворени - смята се, че скоро ще умре друг.
      Мъртвецът се облича в чисто облекло, обикновено ново, и бива покрит с покров - бяло платно, вярва се, че в него покойникът се явява пред бога. На умрелите момци и девойки обличат някоя младоженка дреха.
      Съществува вярване, че в гроба умрелите имат същите нужди като живите, и затова в ковчега се слагат ябълки, хляб, сухи плодове. Постоянен обичай е слагането на пари в джоба, за да се откупи от оня свят.
      Многобройни са обичаите за предпазване на умрелия от вампирясване - полагат се край трупа кръстче, чесън, икона, тамян. Известяването на смърт става с редки удари на черковната камбана. Мъртвецът е оплакван от близките със силен глас. Смята се страшно и грешно да не бъде оплакван
      Навсякъде умрелият се слага в ковчег (ракла, сандък). Преди изнасянето му от дома близките се прощават с покойника. Гробището обикновено е близко до селото и гробът се нарича къща или дом на умрелия. Всеки присъстващ смята за дълг да хвърли пръст върху ковчега и да каже: "Лека ти пръст" или "Бог да те прости". Напускайки гробището или стигайки у дома си, близките си измиват ръцете - за да измият лошото от себе си.
      Върху гроба, откъм главата се слага кръст. На четиридесетия ден се прави трапеза на гроба. Други помени се правят на третия и деветия месец, както и на първата и третата година. Траурът се изразява в облеклото и поведението (жалене) на близките. Жалещите жени носят черни дрехи, черни забрадки и нямат никакви накити.