Традиции и обичаи

Въчи празници - ­в Пиринския край се празнуват на Трифонци и през Мръсните дни. Почитат се три, седем или девет дни, за да бъдат запазени хората и стоката им от вълци. Този обичаен комплекс съдържа главно забрани и някои обредни действия в кръга на семейството, които почиват на принципа на имитативната магия. През периода жените не работят с вълна, тъй като ако нарушат тази забрана, вълците ще изядат овцете. Не се крои и не се шие дреха на мъж, за да не го изяде вълк, ако го срещне на полето или в гората. Не се отварят ножици, за да не се отварят устата на звяра. Не се решат и не чешат добитъка, за да не си точат вълците зъбите. За да се предпазят от тях, в навечерието на В. п.,жените връзват ножиците с червен конец или ги скриват, заключват веригата на огнището с катинар. Лепят кал ок. огнището и зад вратата, при което между мазачката и друга жена се води разговор: “Какво мажеш?” ­ “Мажа на вълците очите и устата”. Жените зашиват мижешком полата на ризата си, като застават зад кошарата. Когато мъжът тръгва към полето, жената вдява зад гърба му три пъти игла с червен конец. Табу е името на вълка.

Симеоновден
В народния календар се счита за начало на нова стопанска година, затова се смята най-вече за земеделски празник. В навечерието му селяните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени. В зърното поставят стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер. В Пиринско се гадае каква ще е зимата. Обикновено на Симеоновден се брулят орехите, затова понякога празникът се нарича и “Симеон брульо”.

Хамкане
Обичай, изпълняван на Сирни Заговезни. На края на конец, окачен на тавана или дълъг прът, се връзва сварено обелено яйце, халва или въглен. Конецът се залюлява в кръг и всички около трапезата (главно децата) се опитват да уловят окаченото с уста. Когато децата се наиграят, а старите ­ нарадват, запалват конеца. Според това как гори, се гадае за здраве, дълъг живот или близка смърт. В някои райони на страната по същия начин се гадае за бъдеща реколта, приплода на добитъка или предстояща женитба. На отделни места в Източна България, Охридско и Кукушко с водата, в която са варили яйцата за вечерята, си мият лицата на следващия ден ­ чист понеделник, за да се предпазят от бълхи и мухи. Пак в тези райони черупките от същите яйца сутринта след Сирни заговезни изхвърлят на улицата, за да пропъдят бълхите.

Кръстоносие
Обичай за дъжд, характерен за Западна България. На предварително избран празник или ден (в периода от Великден до Петровден) цялото село излиза в тържествена процесия извън населеното място, водена от свещеник с кръст в ръка. Момците носят по двама големи църковни икони, а момите пеят песни за дъжд почти идентични по съдържание с тези на Пеперуда. На полето свещеникът прави водосвет. В селото се прави общ курбан “за дъжд за полята”.

Свети Харалампий
Според народните представи светията е господар на болестите, главно на чумата. Празника се почита в Западна България. За предпазване от болести, строго се спазва забраната да не се извършва никаква домашна работа. Единствената грижа на жените е да станат рано, да омесят и да опекат пити и хляб. Украсата им е кръст в средата, няколко пъпки (на чумата) около него, а по края голям венец за здраве. Докато се прави хлябът, някой от дома занася мед в църквата за освещаване. С него се маже хлябът и питките, които се прекадяват и раздават за здраве. От същия мед запазват вкъщи за лекарство през годината. На някои места обредният хляб, приготвен от чисти жени, се оставя извън селото, за да не влезе болестта в него. Някъде особено внимателно премитат цялата къща, за да “изметат болестите навън”. Навсякъде те са наричани с умалителни имена: “сладки и медени”, “благи и медени”, “леля”. Според народната етимология Араланбей “араландисва” (прекадявя) земята ­ тя се затопля и може вече да се обработва.

Гонене на змей
Обичай, характерен за Северозападна България. В този район съществува вярване, че когато настъпи дълга суша, в околността се заселва змей ( в народната митология той е пазител и заповедник на водата). За да го прогонят, няколко мъже се въоръжават с тояги или остри сечива и тръгват посреднощ голи из селото. Докато трае гоненето се пази ритуално мълчание. Преминава се през селото, обикалят се ниви, градини, воденици, кошари като с тоягите мушкат навсякъде, където се предполага, че се скрил змеят и го плашат, като вдигат шум: трошат разни непотребни вещи, провикват се силно, гърмят. Най-накрая участниците се изкъпват в реката.

Още празници ...