Шопската женска носия е сукманена за почти всички райони с изключение на кюстендилския, където е саичена.Сътои се от :бяла, везана риза;тъмно син или черен вълнен сукман.В Граовско сукманът е черен – наречен литак.Върху сукмана на кръста вповечето места се опасва тъкан – колан наречен тканица или червен пояс.
Двупрестилчена носия
Състои се в това, че върху ризата се опасват по една престилка отпред и отзад. По размери, форма и цвят в разни места са различни една от друга и имат различни имена. Горната част на тялото в зависимост от температурата може да бъде облечена с къса или дълга дреха, с ръкави или без ръкави. Този тип заема почти цяла Северна България, предимно равнинната й част. Южната й граница следва от запад билото на Стара планина, след което през Ботевградско по линията Тетевен, Ловеч, Севлиево, Велико Търново и южно от Шумен стига до Провадийско, отгдето отива по посока на Силистренско и скоро се изгубва.
При това облекло се носят две кройки на ризата. Освен това при него съществуват разлики по места главно на задните престилки, които на запад са сравнително много къси и силно набрани, тъй като се състоят от дълъг до 15 лакти плат. Към изток на задната престилка се увеличава дължината, наборът намалява и изчезва в най.източните райони, а в дължината стига до полите на ризата, до глезените и е напълно гладка и опъната. При запасана предна престилка задната прилича на фуста. Същата последователност съществува и в колоритно отношение: колкото се отива по на запад, толкова задните престилки са по-пъстри, с преобладаване на яркочервения цвят, а колкото по на изток, толкова цветът им е по-тъмен, а в Провадийско – напълно черен.
Предните престилки на запад са значително по-тесни и по-дълги, поради което ризата се вижда отстрани между двете престилки, а на изток не се вижда. Предната престилка почти навред при този тип облекло се нарича престилка, а задната различно.
Някои горни дрехи у мъже и жени в района на двупрестилченото облекло са еднакви по цвят, кройка и названия. Ако има някаква разлика, тя е незначителна и се състои в по-голямата украса на женските дрехи. Също така общ е и късият или долният кожух.
Двупрестилченото женско облекло е богато с везмо главно по ризите, по белите и почернените късачета, долактанки и др. – при върховете на клиновете и по пазвените им части и сравнително по-слабо по полите на двете престилки.
В Софийско и Граовско липсва престилката. Косата се сплита на една спилтка и се забражда с цветна или бяла кърпа.
В Граовско се носят и интересни шапчици.На краката се обуват шарени чорапи и цървули.
Саята в Кюстендилско е от черен или зелен, вълнен плат за зимата, а през лятото се носи бяла или зелена памучна сая.
Мъжката носия е била предимно белодрешна.Сега тя се е запазила предимно в Софийски, Граовски, Гоцеделчевски район.Състои се от: бяла риза; тесни, бели и вълненибеневреци;и менте с различни наименования.
Ментето в Софийския район е късо до кръста, а в Граовски и Гоцеделчевски район се носи дълго менте без ръкави (дорамче).Поясът в Софийско е син и се опасва под ментето, а в Граовско и Гоцеделчевско той е червен и се опасва върху загърнатото дълго менте.На главата се носи гъбоподобен, овчи калпак.краката се обуват в шарени, бели или тъмни чорапи и островърхи цървули.
В Ихтиманско и Кюстендилско, белодрешната носия е заменена с чернодрешна: риза; потури; червен пояс; тъмно елече; цървули; чорапи.
МЪЖКАТА НОСИЯ
Белодрешна носия
Гащите са с тесни крачоли, плътно прилепнали до горе. Горната им част не се набира при стягането й около тялото, макар че става с гащник (ремък или връв), навървен в нарочен подгъв по края на дрехата (учкур), както е и при чернодрешните гащи. Горната част на белодрешните гащи е плитка и с по-къса предница, вследствие на което дрехата е пристягана отдире в кръста, а отпред, в подкоремната част. Този вид гащи се нарича беневреци или чешири.
По-широка кройка на останалите горни дрехи, гръбният плат при тях е неразкроен и почти винаги без яка. Горната част не приляга така плътно до тялото, а е разширена с прибавки на странични клинове. Тя е същевременно и по-дълга, като задминава пояса, а в някои случаи дори стига и до под коленете. Поясът се опасва стегнато, внимателно надиплен около кръста, като често е пристяган допълнително с тесен ремик. Тъй като предницата на беневреците се връзва ниско, ризата се вижда на корема между пояса и беневреците. Горните дрехи могат да бъдат и без ръкави или с ръкави до лактите. В някои места ментето, долактанката или дорамчето са обагрени тъмносиньо или черно.
В зависимост от цвета на горната дреха и от някои украси по нея, от дължината на горната дреха и от това, дали поясът се опасва върху нея или под нея, са оформени следните разновидности: Софийска, Трънско-Радомирска и северозападна белодрешна носия.
При софийската отличителни особености са:
- сравнително недългите менте и долактеник,
- значително клинати с тъмен цвят и украсени с бяло линеарно везмо,
- пояс син.
На беневреците има наколенници с бели обтоки, ризата с богато везмо на пазвата, яката и маншетите.
Трънско-Радомирска:
-с дълго дорамче (долактанка), препасано с пояса, който е тъмночервен или по-ясночервен. При това дорамчето и беневреците са украсени по краищата с черни гайтани
Още...